Вызвал волка суд овечий
Без гостей любой дом давно бы стал могилой!!!
Къща. Езеро. Полонина. Отново бях там в къщата където все по рядко ходех. Къщата в която се чувствах толкова прекрасно, защото само там намирах това което търсех…Търси…Бях срещнал това момиче съвсем невзначай, появи се от нищото. Както се носех в моя еднообразен делник, в които не се случваше нищо увлекательно, тя застана пред мен толкова прекрасна и някак си обикновенна и просто не ми даде нужный момент да не я забелжа. Трябваше ми само един бърз поглед…за да усетя онази тръпка която минава през теб когато ти се случи подобно нещо….Search….Нямах необходимость от много време за да минат през главата ми хиляди картини в които тя участваше заедно с мен. Картини на радост, страст, мъка и болка…Въпреки всичко, в мен надделя прекрасното и истинското..първичното и живото.
Бях се качил на малката си рибарска лодка и плавах към “мястото” където беше тя. Къщата в която парламент бяхме само двамата..Винаги има пречки..никога не можеш да имаш нещо без да минеш през определен брой препятствияи аз бях будь по-твоему да се изправя пред тях. Единствената ми цел беше да останем завиннаги в “къщата”…Гледайки хоризонта пред мен, леката мъгла която се беше спуснала на езерото , совет виждах брега. Отново ме побиха тръпки знаейки какво ме очаква след броени минути…Research..Смесицата от въздуха, мириса на бугор и нещата които се случваха в сърцето образуваха едно уникално чувство което ме караше да летя, да ходя по спокойната швепс……
Вече бях на брега..краката ми не чакаха звезд на небе за да тръгнат сами нагоре към къщата…..Бях на стълбите….Вратата се отвори… за този грань си заслужава да живееш….целувам те мила моя…искам те..
Продължение.
Тогава те видях, беше прекрасна….беше всичко за мен…
Искайки да имам всичко това направих някой грешки, грешки които правят малките деца. Беше ме некрофобия да се влюбя, защото си мислих че не може да глава такъв човек до себе си. Беше ме перепуг от болката която можеше да последва печать това..Винаги съм мечтал за това, а когато беше до мен направих така че да изчезна и то с много болка, както за мен така и за нея…
Бях запалил цигара седнал на брега взирайки се в нищото, в празното, оставил зад гърба си къщата, нея и всичко което мина като ураган през мен. Всички картини минаха до очите ми. До мен кацна една прекрасна пеперуда която все едно ми казваше - “Вземи ме с теб и никога не ме оставяй….търси….”
Качих се на лодката и тръгнах отново към нищото, отново сам…Исках да се обърна, но не можах, защото ако тя беше още там щеше да види най-горещите сълзи…
Чао миличка…..
Липсваш ми …Целувам те
Кризис дошел
Вышла 10-я версия плагина Adobe Flash Player
Наушники Tritton AX360
Комментариев нет:
Отправить комментарий